Oct 1, 2013, 11:30 AM

През черните очи на клоуна 

  Poetry
751 0 13

На прашната арена

застива тишината.

Разсънващо се време

изостря пипалата си.
Тълпата е готова.

Върти се полилеят.

Очакват мене - клоуна,

отвикнал да се смее.
Ти липсваш. А тълпата

се киска безпризорно.

Излизам срещу Ада

от тъмната гримьорна.
И стъпвам върху рози,

вървя сред фалш и слава,

но днес светът е грозен.

През зъби вика: „Браво!”
Събличам си усмивката.

Заставам срещу цирка

и плача като изповед.

Без право на освиркване.

© Елена Биларева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??