5 янв. 2013 г., 21:14

През девет планини, та в десета

1.2K 0 8

Поспреш ли за миг в съня ми,
ще забравиш за бедната Алиса.
Сърцето ми за тебе е цунами -
ти не стой на пясъка залисан.

 

Не искай в мене да надникнеш,
че мълния в този миг ще удари
и цвете, тъй трудно поникнало,
ще убие. А беше за мене подарък.

 

От сърцето ми избягай далече -
през девет планини, та в десета.
Докоснеш ли ме, ще си обречен
на дивите, в тебе родени псета.

 

При мене и на пръсти не влизай -
отвън виелици-стражи ме пазят.
Разпродаде се до последна миза -
днес глигани в душата ти газят.

 

Още мислиш за мен? Забравѝ ме.
Всеки спомен потъпкай след тебе,
да не може любовта ми красива
да възкръсва. Нали ти я погреба.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Морско конче Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...