5.01.2013 г., 21:14 ч.

През девет планини, та в десета 

  Поезия » Любовна
967 0 8

Поспреш ли за миг в съня ми,
ще забравиш за бедната Алиса.
Сърцето ми за тебе е цунами -
ти не стой на пясъка залисан.

 

Не искай в мене да надникнеш,
че мълния в този миг ще удари
и цвете, тъй трудно поникнало,
ще убие. А беше за мене подарък.

 

От сърцето ми избягай далече -
през девет планини, та в десета.
Докоснеш ли ме, ще си обречен
на дивите, в тебе родени псета.

 

При мене и на пръсти не влизай -
отвън виелици-стражи ме пазят.
Разпродаде се до последна миза -
днес глигани в душата ти газят.

 

Още мислиш за мен? Забравѝ ме.
Всеки спомен потъпкай след тебе,
да не може любовта ми красива
да възкръсва. Нали ти я погреба.

© Морско конче Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Хубаво!
  • И да не забравиш да се върнеш, за да ми разкажеш за любовта, ей!
  • о йее - отлитааам )))
  • Може и да се наложи! От теб зависи! И по-добре не се осланяй на мъглата, нито на розовите очила, ами хващай влака "Любов" и не слизай по спирките, ами бъди машинист и карай към звездите!
  • Добре де, нали няма да дърпаш ушите
  • Под лупа ще те следя, да знаеш!
  • sorry toxin, обещах да хвана пустата еуфория за ушите и да я напъхам в стихове но... в това мъгливо време и розовите очила са без ефект.
    Благодаря ти! Обещанието остава в сила
  • Не, не, не и не! Нали се разбрахме, през тази година на твоята страничка ще чета само любовна поезия, нали?! Иначе стихотворението ми хареса и то много!
Предложения
: ??:??