dodic (Деян Димитров)
266 1705
18 дек. 2008 г., 13:10

През ключалката 

  Поэзия
1064 0 12
 

Не го пречупваха шамарите.

Напротив. Даваха му сила.

И той летеше в градуса на стаята

със дъх на гроздова ракия.

 

Не се събираше в плесниците,

в дланта на бащината си ръка.

А той ковеше въздуха със писъци.

Кълнеше себе си, детето си, света.

 

А после пребледнял се свличаше.

Започваше детински да ридае,

и търсеше простор през дрипите

за толкова самотното си тяло.

 

И само мракът го подсещаше,

кога увиваше врата му - като шал.

Че още имаше детето си,

че нещо взел му, но и беше дал

 

животът. Онзи, дето я предаде

в ръцете на противника - смъртта.

И гълташе скръбта си за жената,

потъвайки в ръцете на сина...

 

Прегръщаше го, сякаш за последно.

© Деян Димитров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??