Населих с любов всяко кътче в душата ти,
старомодно се вмъкнах през задната порта,
сгрях ръцете ти и краката ти с одеалото
на последните удари в мойто сърце.
Напоих те със обич, нахраних те с тялото
на една неумираща, храбра любов.
И ти вдъхнах живот, красив като Рая,
и пламтящ като кладите в Ада...
Дванадесет бие.Ти си мой! Аз съм твоя!
Дяволски тръпки по тебе оставям.
Полунощ е, бият камбаните...
Във дванадесет точно вдигам тост -
с хляб и сол те очаквам да влезеш
през парадния вход на моя живот.
Аз съм там. И те чакам. Без дъх.
Бързат твоите стъпки. Летят…
Добре дошла, моя странна,
старомодна, но желана любов!
© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены