През прозореца на влака VII
На любимото ми Искьрско дефиле
Скалите търпеливо чакат
да ги целуне пролетта,
да духне палаво южнякът,
треви да луднат и листа.
Дърветата да грейнат в бяло.
Реката плитки да сплете.
Небето - синьо огледало -
да блесне. И едно дете
да хукне пак подир хвърчило.
Цветята пак да се родят,
а птичките щастливо, мило
най-светли химни да редят.
Сънува слънце дефилето.
Стаено е сега. Кротува.
Притихнало ще е, додето
из него пролет забушува.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Нина Чилиянска Все права защищены
