През разстоянията
Далече си, но с мисъл си при мене
и чувам как със думи ме омайваш.
Под пластове разровени съмнения
усмивка във очите ми изгрява.
Но докога?
Ръцете си подавам
и в празното отново ги отпускам.
Бунтува се кръвта. А сетивата
в очакване през нощите будуват.
И ти така навярно ме усещаш -
във въздуха, съня и във мечтите...
Изгаряме в желания безгрешни
и пазим любовта ни тръпно жива.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
