През разстоянията

Poetry » Love

2.4K 1 87

Далече си, но с мисъл си при мене

и чувам как със думи ме омайваш.

Под пластове разровени съмнения

усмивка във очите ми изгрява.

Но докога?

Ръцете си подавам

и в празното отново ги отпускам.

Бунтува се кръвта. А сетивата

в очакване през нощите будуват.

И ти така навярно ме усещаш -

във въздуха, съня и във мечтите...

Изгаряме в желания безгрешни

и пазим любовта ни тръпно жива.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Иржи (Ирина Филипова)

Току що написах коментар към "Довери ми се" и видях, че грешно съм изписала името ти,за което много се извинявам.Като не знаех как да поправя грешката,написах втори коментар,но не ми се прие,че е било много скоро.А аз исках да не се разочароваш от мен.

2017-03-29T01:33:49+03:00
voda (Елица Ангелова)

Чувствам се изостанала за нивото на този сайт, Йоана, но ще помисля.
Благодаря за интереса към толкова остарелите ми стихове!
Вдъхновение и много радост през идващите дни!

2016-05-31T01:25:45+03:00
limeruna (Йоана)

Елица, и аз ще се радвам да те чета тук...

2016-05-31T00:15:50+03:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря за искреността и насърчението, Вени!
Заради читатели като теб, наистина си струва да си помисля...
Ползотворна нова седмица!

2016-05-31T00:14:04+03:00
donchevav (Венета)

Решила си да спреш да публикуваш в този сайт, Ели - твое право е, сигурна съм, че имаш важните основания за това. Но съжалявам - знаеш колко обичам поезията ти! Исках да те чета и тук. Едва ли има човек, прочел поне няколко твои стиха, който да не мисли така.Извини ме за тези думи, дано не го приемеш за намеса...

2016-05-28T09:15:31+03:00

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0