През разстоянията
Далече си, но с мисъл си при мене
и чувам как със думи ме омайваш.
Под пластове разровени съмнения
усмивка във очите ми изгрява.
Но докога?
Ръцете си подавам
и в празното отново ги отпускам.
Бунтува се кръвта. А сетивата
в очакване през нощите будуват.
И ти така навярно ме усещаш -
във въздуха, съня и във мечтите...
Изгаряме в желания безгрешни
и пазим любовта ни тръпно жива.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Ангелова Всички права запазени
