През всичките Небета
Далечна съм. От всички най-далечна –
звездичка бледа в края на Вселената.
Но вдигнеш ли очи да ме погледнеш,
взривявам се до огнено червено.
Пронизвам с писък всичките Небета,
които ни делят от векове,
и падам като въгленче в сърцето ти,
изпепелявам твойте светове.
А после ги създавам по-различни –
оазиси от тиха красота.
Това е също начин на обичане,
когато си на края на света.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Ангелова Все права защищены
