Гори... догаря поредната цигара

и времето лети, събрало пепелта

на дни, отдавна изгубени,

носещи духа на младостта.

Пътуващите спомени през времето,

когато сме живели за нощта,

нощ, в която бе достатъчно

морето и една изгряваща луна...

Лудостта се носеше със шепи

и отнасяше със себе си това,

с което бяхме най-богати - младостта!

Живеехме, всеки с различна мечта,

някои за къща с басейн,

други да намерят любовта.

И биеха лудо сърцата, 

сякаш неразбиращи това,

че някой ден "нощта“ ще свърши...

Нима е вечна младостта?!?

А мечтите, отдавна разпилени,

оставили само вкуса

на най-прекрасните години, 

в които вярвахме, че ще променим света.