2 окт. 2008 г., 06:53

Презареждане

1.6K 1 28
Ще драпам, ще късам, ще удрям, ще хапя...
Без край ще се боря с теб, шибан живот!
На никого повече гъба не клатя.
"По кОням!"... До сетния  жив епизод...

Какво ми се хилиш? Не вярваш, че мога?
Да. Мравка съм, ама утрепвам и слон.
Отворко, ще видиш, че страшна съм фога,
а ти за финала тренирай - поклон...

Защо ли? Защото съм в буря родена.
Откърми ме болка и влачи порой.
Стоманата става стомана с горене,
в прегръдки на огън - N пъти на брой...

Изчанчена, луда, скандална и дива,
наточила нокти, с озъбен сурат...
Тогава съм себе си! И ми отива...
Със кръв извоювала всеки комат...

Дори да те лъжат, че вече ме няма...
Че стълб на Енергото тихо крася...
Недей да се връзваш на тази измама...
Във отпуск съм, просто... Да... презаредя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....