2 окт. 2008 г., 06:53

Презареждане

1.6K 1 28
Ще драпам, ще късам, ще удрям, ще хапя...
Без край ще се боря с теб, шибан живот!
На никого повече гъба не клатя.
"По кОням!"... До сетния  жив епизод...

Какво ми се хилиш? Не вярваш, че мога?
Да. Мравка съм, ама утрепвам и слон.
Отворко, ще видиш, че страшна съм фога,
а ти за финала тренирай - поклон...

Защо ли? Защото съм в буря родена.
Откърми ме болка и влачи порой.
Стоманата става стомана с горене,
в прегръдки на огън - N пъти на брой...

Изчанчена, луда, скандална и дива,
наточила нокти, с озъбен сурат...
Тогава съм себе си! И ми отива...
Със кръв извоювала всеки комат...

Дори да те лъжат, че вече ме няма...
Че стълб на Енергото тихо крася...
Недей да се връзваш на тази измама...
Във отпуск съм, просто... Да... презаредя...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Иванова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...