Презрение
Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато,
във теб не виждам нищо свято.
Мечтаеш да си господар,
но се оказа жалка твар,
продажен и покварен роб
ще си останеш чак до гроб.
Не си човек, а си човече,
щом гордостта я няма вече,
лъжи, измами, клевети...
Позна ли се? - Това си ти!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Иван Бонев Все права защищены
