Sep 8, 2010, 6:55 AM

Презрение 

  Poetry
615 0 2
Щом гордостта я няма вече,
от лъв мутираш във човече.
Нещастник, плевел, паразит,
не си дърво, а храст превит.
Не езеро, а мътно блато,
във теб не виждам нищо свято.
Мечтаеш да си господар,
но се оказа жалка твар,
продажен и покварен роб
ще си останеш чак до гроб.
Не си човек, а си човече,
щом гордостта я няма вече, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Бонев All rights reserved.

Random works
: ??:??