9 июл. 2025 г., 11:01

Летни спомени

806 10 49

От зори съм още буден,

куфарът ми е готов.

Заминавам днес за Шумен –

там ме чакат пак с любов.

 

Милата ми баба Цанка

внуците обича – знам!

Има царствена осанка,

искам обич да й дам.

 

С дядо ми Иван ще седнем

да играем табланет.

Батко ще помага денем,

щом с игри не е зает.

 

Вечер с него в зоопарка

пак светулки ще ловим.

Аз ще бъда с рокля ярка

като в приключенски филм.

 

А на Шуменското плато

има чудна крепост – град.

Ходя с радост всяко лято

вечер щом се спусне хлад.

 

Юли, август - време славно,

трупам спомени, белѝ…

Искам да минават бавно

тези чудни дълги дни

 

Идва краят на сезона,

имам си билет за влак –

плачем всички на перона…

Догодина тук сме пак!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Bo Boteva Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

1 место

Комментарии

Комментарии

  • С многото спечелени първи места и грамоти имам чувството, че ограбвам шансовете на останалите участници, Бо. Затова се отдръпнах от предизвикателствата. Нека и други посегнат уверено към победата! Пожелавам го на всички, които работят усилено над таланта си и не губят надежда в силите си на творци!👍🥰
  • Благодаря, Мария и не се отказвай да участваш в Предизвикателствата. Те са правят от нас за нас!
  • Заслужено първо място, честито, Бо!🥇 Съжалявам, че не съм прочела навреме и не съм те подкрепила, но и без моя глас хубавото ти стихотворение се е изкачило на върха! Браво 💋и нека те чакат нови върхове!🙏♥️
  • Много благодаря, Юри!
  • Честито! Заслужено! 👍

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...