Усещаш ли?!... държиш
любов в ръцете си…
Усещаш ли, целуваш я…
Но изведнъж я изпускаш,
а в другия миг тя се озовава при друг,
ценител, любител или почитател,
както искаш го наричай на чувството любов,
Изградено някога в моите изкрящи зелени очи,

под дъжда тя спотайва се,
придвижва се към теб,
но… се плашиш от
омразата… ’’да’’ в теб е тази омраза,
не се чуди.

Всичко вече свърши.
Замина си любовта,
която ти ще наречеш
‘’тази измамница’’, но
тази измамница, която ти така
лекомислено я отблъсна,
тя отива при друг със името любов.

Сбогом, мое второ аз!
Покажа ми, че можеш да обичаш.
Показа ми, че мразих, нали?!