1 jul 2007, 20:05

При друг със името Любов

  Poesía
920 0 0
Усещаш ли?!... държиш
любов в ръцете си…
Усещаш ли, целуваш я…
Но изведнъж я изпускаш,
а в другия миг тя се озовава при друг,
ценител, любител или почитател,
както искаш го наричай на чувството любов,
Изградено някога в моите изкрящи зелени очи,

под дъжда тя спотайва се,
придвижва се към теб,
но… се плашиш от
омразата… ’’да’’ в теб е тази омраза,
не се чуди.

Всичко вече свърши.
Замина си любовта,
която ти ще наречеш
‘’тази измамница’’, но
тази измамница, която ти така
лекомислено я отблъсна,
тя отива при друг със името любов.

Сбогом, мое второ аз!
Покажа ми, че можеш да обичаш.
Показа ми, че мразих, нали?!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Бориса Михайловска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...