При друг със името Любов
любов в ръцете си…
Усещаш ли, целуваш я…
Но изведнъж я изпускаш,
а в другия миг тя се озовава при друг,
ценител, любител или почитател,
както искаш го наричай на чувството любов,
Изградено някога в моите изкрящи зелени очи,
под дъжда тя спотайва се,
придвижва се към теб,
но… се плашиш от
омразата… ’’да’’ в теб е тази омраза,
не се чуди.
Всичко вече свърши.
Замина си любовта,
която ти ще наречеш
‘’тази измамница’’, но
тази измамница, която ти така
лекомислено я отблъсна,
тя отива при друг със името любов.
Сбогом, мое второ аз!
Покажа ми, че можеш да обичаш.
Показа ми, че мразих, нали?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бориса Михайловска Всички права запазени