При врачката
ПРИ ВРАЧКАТА
В деня, във който бях си взел заплата,
отидох аз при врачка непозната.
Подадох й в ръка един куплет.
- Кажи ми нещичко за тоз поет!
За него много искам да науча -
какво и със кого ще му се случи?
А врачката, в ръката щом го хвана:
казА:
- Написала го е Светлана.
За нея още нищичко не зная,
но ще опитам нещо да позная.
Написана е думичката "лик"!
Зад този лик се крие романтик,
и него тя тъй силно го обича,
че и пред всички го нарича "Ице"!
И има думичката "че", обаче!
Това е някакъв моряк, моряче.
По него също често тя въздиша
и с обич по Е-мейлите му пише:
"Къде си ти сега, моряко мой!
По теб изгубих всякакъв покой..."
А тук съюзът "а" пък означава,
че някакъв Ангар я обожава!
(Тук аз си кАзах: "Господи, познава!
Най-малко десет лева заслужава!")
- Ала Ангар напразно се надява -
Светлана само му се подиграва!
- Така ли!? - кАзах. - Тука не улучи!
Една стотинка няма да получиш!
А аз с такъв ищах при тебе влязох...!
И грабнах листчето, и си излязох!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ангел Чортов Все права защищены
,но в твоя случай-не
