Прибери си сетния куршум

Поэзия » Любовная

632 1 15

Страдай тихо, без да вдигаш шум.

Празнично надигай празна чаша.

Брой секундите без звук, наум.

Сетният куршум е в патрондаша.

Прелистѝ из стария албум.

Спомен изветрял открий в талаша,

пази в тиха нотка от парфюм

обич и взаимност само наша.

С пръсти запушѝ и мек маджун

зеещите процепи в салаша,

после запалѝ си серт тютюн,

погалѝ кобура, леко прашен.

За такава рана опиум

не откри до днес. Скимтиш заплашен.

Сам си ставаш врач и медиум

и се впускаш в боя ръкопашен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

svetlitschka (Светличка)

Благодаря, Марко, много е хубаво да наминаваш понякога, теб не могат да те уплашат нетрадиционните идеи.

2020-05-06T15:03:28+03:00
marco777 (Марко)

Много добра идея!
Поздрави за стиха, Светличко!

2020-05-05T23:47:05+03:00
svetlitschka (Светличка)

Зависи колко се накаже самият човек с действията си. Зависи и колко любов носи в себе си, и на какъв компромис е способен за нея. Винаги имаме много избори, но понякога ни липсва търпение да направим верния. Много ме радваш, Иржи, че четеш.💖

2020-05-02T21:56:01+03:00
Иржи (Ирина Филипова)

Жестоко е това послание към любимия, Светличка! Изглежда много е сгафил, та наказанието е- сам със страданието и празната чаша, да живее със спомените и за раните му да няма лек!

2020-05-02T20:57:58+03:00
svetlitschka (Светличка)

Благодаря, Дани! Удоволствието е изцяло мое!

2020-05-02T19:53:36+03:00