1.05.2020 г., 12:36

Прибери си сетния куршум

630 1 15

Страдай тихо, без да вдигаш шум.

Празнично надигай празна чаша.

Брой секундите без звук, наум.

Сетният куршум е в патрондаша.

 

Прелистѝ из стария албум.

Спомен изветрял открий в талаша,

пази в тиха нотка от парфюм

обич и взаимност само наша.

 

С пръсти запушѝ и мек маджун

зеещите процепи в салаша,

после запалѝ си серт тютюн,

погалѝ кобура, леко прашен.

 

За такава рана опиум

не откри до днес. Скимтиш заплашен.

Сам си ставаш врач и медиум

и се впускаш в боя ръкопашен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Светличка Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Марко, много е хубаво да наминаваш понякога, теб не могат да те уплашат нетрадиционните идеи.
  • Много добра идея!
    Поздрави за стиха, Светличко!
  • Зависи колко се накаже самият човек с действията си. Зависи и колко любов носи в себе си, и на какъв компромис е способен за нея. Винаги имаме много избори, но понякога ни липсва търпение да направим верния. Много ме радваш, Иржи, че четеш.💖
  • Жестоко е това послание към любимия, Светличка! Изглежда много е сгафил, та наказанието е- сам със страданието и празната чаша, да живее със спомените и за раните му да няма лек!
  • Благодаря, Дани! Удоволствието е изцяло мое!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...