May 1, 2020, 12:36 PM

Прибери си сетния куршум

  Poetry » Love
635 1 15

Страдай тихо, без да вдигаш шум.

Празнично надигай празна чаша.

Брой секундите без звук, наум.

Сетният куршум е в патрондаша.

 

Прелистѝ из стария албум.

Спомен изветрял открий в талаша,

пази в тиха нотка от парфюм

обич и взаимност само наша.

 

С пръсти запушѝ и мек маджун

зеещите процепи в салаша,

после запалѝ си серт тютюн,

погалѝ кобура, леко прашен.

 

За такава рана опиум

не откри до днес. Скимтиш заплашен.

Сам си ставаш врач и медиум

и се впускаш в боя ръкопашен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светличка All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Марко, много е хубаво да наминаваш понякога, теб не могат да те уплашат нетрадиционните идеи.
  • Много добра идея!
    Поздрави за стиха, Светличко!
  • Зависи колко се накаже самият човек с действията си. Зависи и колко любов носи в себе си, и на какъв компромис е способен за нея. Винаги имаме много избори, но понякога ни липсва търпение да направим верния. Много ме радваш, Иржи, че четеш.💖
  • Жестоко е това послание към любимия, Светличка! Изглежда много е сгафил, та наказанието е- сам със страданието и празната чаша, да живее със спомените и за раните му да няма лек!
  • Благодаря, Дани! Удоволствието е изцяло мое!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...