Тази нощ събуди ме тъга –
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали
ще ме научи да говоря с хората.
Като под езика ми скрили са се сто игли,
задето неспособна съм да съм от многото.
Задето напомням огледало,
в което се оглежда запетая науместна.
Без навика да бъде част от цяло.
Без навика да бъде лесно. ...