angel_voice (Пепп)
71 817
6.06.2012 г., 23:13 ч.

Причина 

  Поезия
653 0 4

Тази нощ събуди ме тъга –

от онази, ти я знаеш, по рождение.

Понякога  ми догорчава от вина.

Зората си е цяло възкресение

 

Възкресение, което надали

ще ме научи да говоря с хората.

Като под езика ми скрили са се сто  игли,

задето неспособна съм да съм от многото.

 

Задето напомням  огледало,

в което се оглежда запетая науместна.

Без навика да бъде част от цяло.

Без навика да бъде лесно.

 

Тази нощ събуди ни тъга.

Една такава – безконечна и непоносима.

И ме кара да си мисля без вина,

не е ли това причина да ни има!


Посветено на един тъжен човек!

© Пепп Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??