Причина
Тази нощ събуди ме тъга –
от онази, ти я знаеш, по рождение.
Понякога ми догорчава от вина.
Зората си е цяло възкресение
Възкресение, което надали
ще ме научи да говоря с хората.
Като под езика ми скрили са се сто игли,
задето неспособна съм да съм от многото.
Задето напомням огледало,
в което се оглежда запетая науместна.
Без навика да бъде част от цяло.
Без навика да бъде лесно.
Тази нощ събуди ни тъга.
Една такава – безконечна и непоносима.
И ме кара да си мисля без вина,
не е ли това причина да ни има!
Посветено на един тъжен човек!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
