Когато мисълта ù спря у него,
а после го видя, че търси нея,
моретата почувства на де Вега,
които бе копняла да излее.
Сърцето ù изгуби хода джазов.
И хукна сякаш с атове красиви.
Но нищо затова не му разказа,
притихна мак във нейната усмивка...
И той започна да я изучава
полека, да не би да я изплаши.
Хареса му, защото бе такава,
каквато е – побрала вечност чаша. ...