Причина за дует
Когато мисълта ù спря у него,
а после го видя, че търси нея,
моретата почувства на де Вега,
които бе копняла да излее.
Сърцето ù изгуби хода джазов.
И хукна сякаш с атове красиви.
Но нищо затова не му разказа,
притихна мак във нейната усмивка...
И той започна да я изучава
полека, да не би да я изплаши.
Хареса му, защото бе такава,
каквато е – побрала вечност чаша.
Изпращаше я дълго до дома ù,
а времето отлиташе, защото
с роса от нежност кипваше омаен,
животът у душите им сиротни...
Всемирът ги дари с кристална стряха,
предадоха се думите безсилни...
Защото Тя и Той навярно бяха
на благо вино огъня отпили.
Радостина Драгоева
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радостина Драгоева Всички права запазени
