SMH (Сиана Манолова)
8 1
19 июл. 2021 г., 01:09

Приемане 

  Поэзия » Философская, Другая
291 0 2



Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.

Приемам Аз от дясно,

нищо че за камерата все от ляво се обръщам.
Приемам всяка стъпка, (а стъпка е и стъпката назад)
нищо, че се връщам.

Приемам Мен от вчера, за да
погледна Мен от днес открито.
Писна ми да й се мръщя,
да я гледам злобно и сърдито .

Приемам и признавам
колко много време ми отне
Да се усмихна ведро и да кажа:
"Давай смело,
вярвам повече от всичко в теб!"

Приемам всичките ти сълзи -
и тихите, и шумните.
Изплаках ги за себе си -
и кротките, и бурните. 


Приемам всички пъти,
когато другите пред себе си постави,
и без да искаш
сълзите си да спираш пак забрави.

Приемам, че не мога да съм винаги добра и нежна, нещо съм загубила.
Приемам, че понякога съм рязка и се наранявам...
(без да съм заслужила)

Приемам всичко в огледалото и се усмихвам.
Приемам тъмните си дни.
Приемам онова, което сторих...

и си прощавам.






© Сиана Манолова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Така е, но тук по-скоро засягам идеята за приемането на човешката същност във връзка с нас самите (не толкова с другите) - как се отнасяме със себе си, как се учим малко по-малко да виждаме красивото в огледалото, да се обичаме в лошите си моменти. Прошката е за това, че невинаги си даваме достатъчно любов. Жалко, но много реално.
  • Човек не бива да се вини, но не защото е приел вината си, а защото я отхвърля. Приемайки вината си, се става сериен убиец, изнасилвач, измамник, крадец и т.н. те всички са приели вината си и са си простили
Предложения
: ??:??