19 июл. 2021 г., 01:09

Приемане

549 0 2



Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.

Приемам Аз от дясно,

нищо че за камерата все от ляво се обръщам.
Приемам всяка стъпка, (а стъпка е и стъпката назад)
нищо, че се връщам.

Приемам Мен от вчера, за да
погледна Мен от днес открито.
Писна ми да й се мръщя,
да я гледам злобно и сърдито .

Приемам и признавам
колко много време ми отне
Да се усмихна ведро и да кажа:
"Давай смело,
вярвам повече от всичко в теб!"

Приемам всичките ти сълзи -
и тихите, и шумните.
Изплаках ги за себе си -
и кротките, и бурните. 


Приемам всички пъти,
когато другите пред себе си постави,
и без да искаш
сълзите си да спираш пак забрави.

Приемам, че не мога да съм винаги добра и нежна, нещо съм загубила.
Приемам, че понякога съм рязка и се наранявам...
(без да съм заслужила)

Приемам всичко в огледалото и се усмихвам.
Приемам тъмните си дни.
Приемам онова, което сторих...

и си прощавам.






Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиана Манолова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така е, но тук по-скоро засягам идеята за приемането на човешката същност във връзка с нас самите (не толкова с другите) - как се отнасяме със себе си, как се учим малко по-малко да виждаме красивото в огледалото, да се обичаме в лошите си моменти. Прошката е за това, че невинаги си даваме достатъчно любов. Жалко, но много реално.
  • Човек не бива да се вини, но не защото е приел вината си, а защото я отхвърля. Приемайки вината си, се става сериен убиец, изнасилвач, измамник, крадец и т.н. те всички са приели вината си и са си простили

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...