19 jul 2021, 1:09

Приемане

548 0 2



Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.

Приемам Аз от дясно,

нищо че за камерата все от ляво се обръщам.
Приемам всяка стъпка, (а стъпка е и стъпката назад)
нищо, че се връщам.

Приемам Мен от вчера, за да
погледна Мен от днес открито.
Писна ми да й се мръщя,
да я гледам злобно и сърдито .

Приемам и признавам
колко много време ми отне
Да се усмихна ведро и да кажа:
"Давай смело,
вярвам повече от всичко в теб!"

Приемам всичките ти сълзи -
и тихите, и шумните.
Изплаках ги за себе си -
и кротките, и бурните. 


Приемам всички пъти,
когато другите пред себе си постави,
и без да искаш
сълзите си да спираш пак забрави.

Приемам, че не мога да съм винаги добра и нежна, нещо съм загубила.
Приемам, че понякога съм рязка и се наранявам...
(без да съм заслужила)

Приемам всичко в огледалото и се усмихвам.
Приемам тъмните си дни.
Приемам онова, което сторих...

и си прощавам.






¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиана Манолова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Така е, но тук по-скоро засягам идеята за приемането на човешката същност във връзка с нас самите (не толкова с другите) - как се отнасяме със себе си, как се учим малко по-малко да виждаме красивото в огледалото, да се обичаме в лошите си моменти. Прошката е за това, че невинаги си даваме достатъчно любов. Жалко, но много реално.
  • Човек не бива да се вини, но не защото е приел вината си, а защото я отхвърля. Приемайки вината си, се става сериен убиец, изнасилвач, измамник, крадец и т.н. те всички са приели вината си и са си простили

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...