Приемане
Приемам всичко в огледалото и се усмихвам,
приемам тъмните си дни.
Приемам всички неуверени походки,
които през годините смених.
Приемам Аз от дясно,
нищо че за камерата все от ляво се обръщам.
Приемам всяка стъпка, (а стъпка е и стъпката назад)
нищо, че се връщам.
Приемам Мен от вчера, за да
погледна Мен от днес открито.
Писна ми да й се мръщя,
да я гледам злобно и сърдито .
Приемам и признавам
колко много време ми отне
Да се усмихна ведро и да кажа:
"Давай смело,
вярвам повече от всичко в теб!"
Приемам всичките ти сълзи -
и тихите, и шумните.
Изплаках ги за себе си -
и кротките, и бурните.
Приемам всички пъти,
когато другите пред себе си постави,
и без да искаш
сълзите си да спираш пак забрави.
Приемам, че не мога да съм винаги добра и нежна, нещо съм загубила.
Приемам, че понякога съм рязка и се наранявам...
(без да съм заслужила)
Приемам всичко в огледалото и се усмихвам.
Приемам тъмните си дни.
Приемам онова, което сторих...
и си прощавам.
© Сиана Манолова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Така е, но тук по-скоро засягам идеята за приемането на човешката същност във връзка с нас самите (не толкова с другите) - как се отнасяме със себе си, как се учим малко по-малко да виждаме красивото в огледалото, да се обичаме в лошите си моменти. Прошката е за това, че невинаги си даваме достатъчно любов. Жалко, но много реално.
-
Човек не бива да се вини, но не защото е приел вината си, а защото я отхвърля. Приемайки вината си, се става сериен убиец, изнасилвач, измамник, крадец и т.н.
те всички са приели вината си и са си простили
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
