Осинових си Грижа.

Тя бе изоставено дете,

което всеки отминаваше.

Гледаше ме с питащи очи,

невярваща, че мога

за нея да съм като майка родна.

Осинових си Грижа.

Загубих своя ден,

живота си на нея посветих

със вяра, че ще мога

да наруша законите природни.

Но ето, дойде време, когато

моята Грижа стана голяма,

трудно ù бе да  казва „мамо”,

на една жена непозната...

Как треперя от страх,

как се ненавиждам...

Тъй е пусто, разбрах,

да живееш безГрижно.