Душите са пригвоздени без чувства,
а Лукавият кръста „въздига”,
обещал ни сребро хлевоусто,
за което животът не стига!...
От калта ни Йехова извади,
но в гмежта рием с длани банални;
и светът с милион канонади
ни стоварва в свирепи ногдауни!
И в пустини от зли мироздания
губим светлото в други предели;
в пресекулен живот без дихание,
в грехове и разгул, и в раздели!
Брат на брата камата изважда
и отлъчен е старият Каин;
стародавна е плътската жажда,
щом отказва се майка от син...
Камък всеки тозчас ще покити
към наужким сгрешилия ближен;
и душата в безкрая отлита;
и от бездната злото се движи.
Отче Святи, приел от Йоана
кръщенето в пустиня от злост,
заличи в нас душевната рана
чрез молитва, лишения, пост!
23.01.2021 г.
© Владислав Недялков Все права защищены
Произведение участвует в конкурсе:
Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »