vladetoned (Владислав Недялков)
314 6479
Jun 21, 2021, 6:19 PM  

Пригвоздени души 

  Poetry » Phylosophy
677 8 16

 

 

Душите са пригвоздени без чувства,

а Лукавият кръста „въздига”,

обещал ни сребро хлевоусто,

за което животът не стига!...

От калта ни Йехова извади,

но в гмежта рием с длани банални;

и светът с милион канонади

ни стоварва в свирепи ногдауни!

И в пустини от зли мироздания

губим светлото в други предели;

в пресекулен живот без дихание,

в грехове и разгул, и в раздели!

Брат на брата камата изважда

и отлъчен е старият Каин;                

стародавна е плътската жажда,      

щом отказва се майка от син...             

Камък всеки тозчас ще покити            

към наужким сгрешилия ближен;      

и душата в безкрая отлита;        

и от бездната злото се движи.        

Отче Святи, приел от Йоана          

кръщенето в пустиня от злост,      

заличи в нас душевната рана           

чрез молитва, лишения, пост! 
 

23.01.2021 г.

 

© Владислав Недялков All rights reserved.

The work is a contestant:

Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »

6 Position

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??