vladetoned (Владислав Недялков)
313 6478
21 jun 2021, 18:19  

Пригвоздени души 

  Poesía » Filosófica
676 8 16

 

 

Душите са пригвоздени без чувства,

а Лукавият кръста „въздига”,

обещал ни сребро хлевоусто,

за което животът не стига!...

От калта ни Йехова извади,

но в гмежта рием с длани банални;

и светът с милион канонади

ни стоварва в свирепи ногдауни!

И в пустини от зли мироздания

губим светлото в други предели;

в пресекулен живот без дихание,

в грехове и разгул, и в раздели!

Брат на брата камата изважда

и отлъчен е старият Каин;                

стародавна е плътската жажда,      

щом отказва се майка от син...             

Камък всеки тозчас ще покити            

към наужким сгрешилия ближен;      

и душата в безкрая отлита;        

и от бездната злото се движи.        

Отче Святи, приел от Йоана          

кръщенето в пустиня от злост,      

заличи в нас душевната рана           

чрез молитва, лишения, пост! 
 

23.01.2021 г.

 

© Владислав Недялков Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

Ние несъзнателно мислим, че Бог ни вижда отгоре, но Той ни вижда отвътре »

6 Puesto

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??