Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки -2
НЕПОСЛУШНИЯТ ДЖАКОМО
Бухалът остави майката да спинка.
Беше я направил той като картинка,
но я съжали, че тъй е изтощена.
Трудно е с мъниче – все си уморена,
а пък тя, горката, беше с три котета –
палави и буйни мамини момчета.
Хайде да научим всеки как се справя.
Порция получил, виж, вечеря прав и
в другата чиния крадешком поглежда.
Своето да скрие иска, тъй изглежда.
- Аз съм най-мъничък, още ми сипете! -
с тънък глас на птиче моли се момчето,
дето мама Сузи Джакомо нарича.
Слабо е, но с бузи, лакомо обича
всичко да излапа и да се оглежда.
Перне брат си с лапа или се прережда
все да бъде първо котето сивушко.
Нищо, че е щърбо и е непослушко.
Джаки се огледа, не видя храница
под луната бледа в празните паници.
Сви се и подскочи, портата отвори.
Близкото поточе сякаш му говори
вън да не излиза в този мрак самичък.
- Кой ти иска виза, вече мога всичко! -
той уверен каза и към пътя свърна.
(Посре ще разказвам вкъщи как се върна.)
***
Сузи се събуди. Беше вече свежа.
Първо се учуди, че е тук. Изглежда
бе дълбоко спала – колко ли, не знае,
ала бе разбрала – при фризьора тя е.
Много се хареса гиздава, красива!
Бухалът бе сресал буйната ѝ грива,
буклата направил с панделка червена.
Рязко се изправи. С вид на разгневена,
сякаш обвинява себе си, горката,
да се притеснява взе тя за децата.
Хукна като луда. Бе излязла вчера!
Как не я събуди този Бухал – верен
пръв другар и близък, знаят се отдавна.
Той я бе харизал на нощта безславна.
Както си вървеше чу гласче познато.
Май на Джаки беше, вгледа се в тревата,
котето подуши, скрито в гъсталака.
- Аз съм, непослушко! - майката проплака.
Спусна се, разгърна храстите стърчащи.
Джакомо я зърна, с нокти взе да дращи
и глава в пролука бясно да провира.
- Как попадна тука? - Сузи се нервира.
- Вкъщи те оставих, палаво детенце.
Ти какво направи, мамино момченце?
Котето виновно мигаше с очички.
- Тук си и си живо! Спало си самичко
през нощта навънка, щураво юначе.
Но гласът ти звънък е когато плачеш
и ще го позная между сто такива.
Няма да изтрая, много съм щастлива
и ще те прегърна, пакостнико мамин!
Щом у нас се върнем, обещай ми само
вече, че ще слушаш и ще си до мене.
Аз ще те науча, Джаки, без проблеми
плячка как да гониш, да ловуваш смело.
Мишки има много по полето, в село.
Мене моят татко във ловец превърна.
С мама по е сладко, само да се върнем!
Джакомо край Сузи тичаше щастливо.
Бе издул пак бузи много горделиво,
мислеше на всички той какво ще каже,
как в борба с тревички смел да се покаже.
Следва:.....
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
