Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки -2
НЕПОСЛУШНИЯТ ДЖАКОМО
Бухалът остави майката да спинка.
Беше я направил той като картинка,
но я съжали, че тъй е изтощена.
Трудно е с мъниче – все си уморена,
а пък тя, горката, беше с три котета –
палави и буйни мамини момчета.
Хайде да научим всеки как се справя.
Порция получил, виж, вечеря прав и
в другата чиния крадешком поглежда.
Своето да скрие иска, тъй изглежда.
- Аз съм най-мъничък, още ми сипете! -
с тънък глас на птиче моли се момчето,
дето мама Сузи Джакомо нарича.
Слабо е, но с бузи, лакомо обича
всичко да излапа и да се оглежда.
Перне брат си с лапа или се прережда
все да бъде първо котето сивушко.
Нищо, че е щърбо и е непослушко.
Джаки се огледа, не видя храница
под луната бледа в празните паници.
Сви се и подскочи, портата отвори.
Близкото поточе сякаш му говори
вън да не излиза в този мрак самичък.
- Кой ти иска виза, вече мога всичко! -
той уверен каза и към пътя свърна.
(Посре ще разказвам вкъщи как се върна.)
***
Сузи се събуди. Беше вече свежа.
Първо се учуди, че е тук. Изглежда
бе дълбоко спала – колко ли, не знае,
ала бе разбрала – при фризьора тя е.
Много се хареса гиздава, красива!
Бухалът бе сресал буйната ѝ грива,
буклата направил с панделка червена.
Рязко се изправи. С вид на разгневена,
сякаш обвинява себе си, горката,
да се притеснява взе тя за децата.
Хукна като луда. Бе излязла вчера!
Как не я събуди този Бухал – верен
пръв другар и близък, знаят се отдавна.
Той я бе харизал на нощта безславна.
Както си вървеше чу гласче познато.
Май на Джаки беше, вгледа се в тревата,
котето подуши, скрито в гъсталака.
- Аз съм, непослушко! - майката проплака.
Спусна се, разгърна храстите стърчащи.
Джакомо я зърна, с нокти взе да дращи
и глава в пролука бясно да провира.
- Как попадна тука? - Сузи се нервира.
- Вкъщи те оставих, палаво детенце.
Ти какво направи, мамино момченце?
Котето виновно мигаше с очички.
- Тук си и си живо! Спало си самичко
през нощта навънка, щураво юначе.
Но гласът ти звънък е когато плачеш
и ще го позная между сто такива.
Няма да изтрая, много съм щастлива
и ще те прегърна, пакостнико мамин!
Щом у нас се върнем, обещай ми само
вече, че ще слушаш и ще си до мене.
Аз ще те науча, Джаки, без проблеми
плячка как да гониш, да ловуваш смело.
Мишки има много по полето, в село.
Мене моят татко във ловец превърна.
С мама по е сладко, само да се върнем!
Джакомо край Сузи тичаше щастливо.
Бе издул пак бузи много горделиво,
мислеше на всички той какво ще каже,
как в борба с тревички смел да се покаже.
Следва:.....
© Мария Панайотова Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
Не си. А всичко има своето време. Успех! 🍀✌
-
Предлагам само "Дневникът на един млад беладжия", скъпа. Трябваше да излезе и втората част, но не знам как ще стане, животът променя плановете ми... И мечетата чакат реда си, който кой знае кога ще дойде... А аз започнах нова поредица...Може би съм лекомислена...
-
Става ми все по-приятно и забавно с Джаки /😍/ и мама Сузи! ❤
Мари, бих купила книжка с тази история за племенниците си!😊 -
Трудно става се голям,
ала не и с мама Сузи.
Учи всеки тя как сам
да надува свойте бузи.
Котешки поздрав и от мен, миличка! Имам си тук едни котаци и те поискаха да разказвам приказки за тях. Хубав понеделник, мила!💞 -
Тъй се учи всяко котенце на всичко.
Първо почва с люта битка със тревички.
Щом порасне малко скакалци и мишки
как се лесно хващат ще чете от книжки.
Отивам нататък... -
Благодаря, че си на линия, Иржи!🌹 Тази роза е знак за добрите ми чувства към теб и радостта, която изпитах от това, че си била за малко дете с моите котешки истории! Бъди жива и здрава, мила!
-
На линия съм! Въпреки, че аз не съм по животните, т.е за гледането им вътре, но с удоволствие и умиление гледам и по телевизията филми с животни и да чета такива прелестни слова, които сътворяваш! Представям си как не ти се върши друга работа, когато те нападнат идеите за твоите любимци и бързаш да ги запишеш! Поне за мен е така! Благодаря от сърце за удоволствието, което ми доставяш, Мария!
-
Зарадва ме, момиче златно! Приказките търсят сърца, които не са забравили детството и са готови да изживяват всяко нещо в живота винаги по детски.
Нека денят ти остане зареден с позитивизъм и светъл поглед, Злате! -
Харесва ми!!! Взех си от твоята приказка крилата на детството, Мария! И... ще летя!
Всеки ден съм в света на палавите и обичливите - емоция всякаква, но и заряд, източник на младост, живинка.
Очаквам продължение! -
Пухеният непослушко трудно днес ще обещае
пак на мама, че ще слушка, но с дете това така е.
Добро утро, момичета мили! Много ми е хубаво да разбера, че харесвате новите котешки приказки и чакате да видите какво ще се случи нататък. В края на седмицата ще се запознаем и със следващия пакостник. Прегръщам ви и ви желая спокоен петък! -
Котаче-юначе и неговата майчица!
-
Взех си една сладка въздишка от чудна приказка! Мари, караш ме да се чувствам като малко дете, точно като този пухен непослушко, щастливо тичащ до своята майчица!
-
Други детски книжки чакат момента, в който до бъдат издадени, Креми. Дано, все пак, се случи! Ще бъда доволна, ако знам, че откровенското семейство чете забавните нови случки от сайта на своите деца и внуци.
Значи ти хареса малкия сладур, Ели? Колкото са по-палави, толкова са по-сладки и котетата - също като децата! Съветвам ви да погледнете с Креми колажа на Блу - много е красив и вдъхновяващ! А продължение ще има. Щом сме я подкарали, ще вървим напред! Благодаря, че сте тук, момичета! -
Хареса ми, Мария! Чакам продължение 😉
И аз като малките деца
искам приказка да прочета!
Я за коте, я за мишка,
важното е в детска книжка! -
Палав сладур! Много ми харесаха стихчетата! Поздрави, Мария!
-
Много се радвам, че съм предизвикала интереса ти, Тоти! На мен самата ми е интересен процеса на писане. Предишните детски проекти пишех на лист и после качвах на компютъра, а сега го правя направо на клавиатурата. Но после оглеждам и редактирам. Имам нужда от пожеланията ти за успех в това ново начинание! Благодаря ти!
-
Непослушко сладък.
Ще следя, ).
Поздрави! Успех!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
