24 июл. 2008 г., 17:34

Приказен сън

908 0 0

                    Приказен сън

 

Приятна лунна светлина в стаята ми тази нощ нахлува.

Отдавна не бях виждала такава красота - неописуема.

Към мен прииждат хиляди звезди,

решили да ме отърват от тъмнината.

Ръце към мен протягат, искат да ме заведат

вълшебното пространство аз да видя.

Летях с тях километър или два

и натъкнах се на чудна гледка:

звезди милиарди приветстващи ме с ръка,

усмихната луната важно, важно свети.

А някъде далеч от тази бляскава картина,

незнаен тъмен път се откроява.

По него щях да тръгна аз, но някой спря ме,

нямах аз за там покана.

Почувствах аз студенина и после нещо силно ме избута.

Останах си съвсем сама в мрака да се лутам.

Вървях сама километър или два

и нямаше край мен звезди да озаряват пътя.

Бях прогонена от царството на вечността,

но върнах се в реалността, своя приказен сън да продължа.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гери Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...