Приказен сън

Приятна лунна светлина в стаята ми тази нощ нахлува.

Отдавна не бях виждала такава красота - неописуема.

Към мен прииждат хиляди звезди,

решили да ме отърват от тъмнината.

Ръце към мен протягат, искат да ме заведат

вълшебното пространство аз да видя.

Летях с тях километър или два

и натъкнах се на чудна гледка:

звезди милиарди приветстващи ме с ръка,

усмихната луната важно, важно свети.

А някъде далеч от тази бляскава картина,

незнаен тъмен път се откроява.

По него щях да тръгна аз, но някой спря ме,

нямах аз за там покана.

Почувствах аз студенина и после нещо силно ме избута.

Останах си съвсем сама в мрака да се лутам.

Вървях сама километър или два

и нямаше край мен звезди да озаряват пътя.

Бях прогонена от царството на вечността,

но върнах се в реалността, своя приказен сън да продължа.