21 апр. 2024 г., 08:57

Приказка

838 2 0

Създадохме си приказка щастлива,

Свят изпълнен с красота и смях,

Където музика с любов се слива, 

Горчиво- сладък беше този грях. 

 

Сън ли бе или реалност? 

Молих се да няма край.

Напук на чужда завист или алчност

Да мечтая продължавам, знай.

 

Не могат те да спрат сърцето,

Дали с куршум или със меч,

Не могат да убият туй което

Дори и мъртво ще обича веч. 

 

Музиката спря, смеха утихна, 

Приказката стигна своя тъжен край, 

И с последен дъх, помни, ще викна

'Обичам те! Обичам те безкрай!' 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Луна Скай Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...