Създадохме си приказка щастлива,

Свят изпълнен с красота и смях,

Където музика с любов се слива, 

Горчиво- сладък беше този грях. 

Сън ли бе или реалност? 

Молих се да няма край.

Напук на чужда завист или алчност

Да мечтая продължавам, знай.

Не могат те да спрат сърцето,

Дали с куршум или със меч,

Не могат да убият туй което

Дори и мъртво ще обича веч. 

Музиката спря, смеха утихна, 

Приказката стигна своя тъжен край, 

И с последен дъх, помни, ще викна

'Обичам те! Обичам те безкрай!'