26 мар. 2019 г., 09:11

Приказка

488 4 3

 

Тишината е бяла,
а крилете ѝ – силни,
красотата е цяла,
когато не спиш,
а заспиш ли –
звездите
са нашият
ангел,
топлината
е моят дом
скришен и тих.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Кратко, нежно и въздействащо!
  • Красива творба!Поздравления, Йоана!
  • След половин век прекаран в поезията, когато съм запознат с огромен брой образци от световната й съкровищница, както и от българската такава, за мен е лесно да разпозная поета от непоета, дори и чрез едно единствено произведение. Йоана, ти сияеш като поетична звезда в този сайт с невероятните си стихове, а този - толкова кратък и изящен, подкрепя на 100 процента казаното от мен, защото най-трудно се пише кратка поезия от висока класа, а тя е особено силно въздействаща. Поздравление за творческия ти полет!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....