Приказка
Тишината е бяла,
а крилете ѝ – силни,
красотата е цяла,
когато не спиш,
а заспиш ли –
звездите
са нашият
ангел,
топлината
е моят дом
скришен и тих.
© Йоана All rights reserved.
Mar 26, 2019, 9:11 AM
Comments
Comments
-
-
-
След половин век прекаран в поезията, когато съм запознат с огромен брой образци от световната й съкровищница, както и от българската такава, за мен е лесно да разпозная поета от непоета, дори и чрез едно единствено произведение. Йоана, ти сияеш като поетична звезда в този сайт с невероятните си стихове, а този - толкова кратък и изящен, подкрепя на 100 процента казаното от мен, защото най-трудно се пише кратка поезия от висока класа, а тя е особено силно въздействаща. Поздравление за творческия ти полет!
Editor's choice
Маргаритено 🇧🇬
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Стаи за... отдих 🇧🇬
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Душа 🇧🇬
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Празната 🇧🇬
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Реквием за една буря 🇧🇬
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Ковачът на лунния сърп 🇧🇬
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
