17 окт. 2010 г., 15:01

Приказка

1.2K 0 1

Очи отварям точно в полунощ,

обувам балните обувки

и пътувам...

Вървя към светлините

и разкош

облива този мрачен булевард...

Пепеляшка се прибира изморена,

срещам я по пътя към дома,

изгубила пантофка,

ала окрилена,

срамежливо се усмихва

и мълви:

"Дарявам ти  магията си .

Ето -

пред портите те чака твоя принц",

чудни думи, а небето

заблестява силно и  искри.

...

И странно - озовавам се във кула,

затворена во веки

и сама.

Ридая всяка нощ и хуля,

викам, плача и крещя...

И ето, вика ме отдолу

моят принц,

дошъл да ме спаси.

Спускам дълга плитка

до земята,

той при мен да се качи.

Политаме тогава на килимче

далече, над горещата пустиня...

А над нас едно красиво херувимче,

появило се от лампа,

приказки шепти...

Отхапвам ябълка тогава,

падам на земята

плавно.

Полагат ме в ковчег кристален

и чудя си - къде си ти?!...

Не минава много време

и с  целувка ме спасяваш,

събуждам се -

будилникът звъни...

И не, не искам,

ала трябва пак да ставам,

но дванайсет пак ще долети...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Танева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много красива приказка, Деси!
    Чудесни стихове пишеш!
    И ще се сбъдне, знаеш!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...