17.10.2010 г., 15:01

Приказка

1.2K 0 1

Очи отварям точно в полунощ,

обувам балните обувки

и пътувам...

Вървя към светлините

и разкош

облива този мрачен булевард...

Пепеляшка се прибира изморена,

срещам я по пътя към дома,

изгубила пантофка,

ала окрилена,

срамежливо се усмихва

и мълви:

"Дарявам ти  магията си .

Ето -

пред портите те чака твоя принц",

чудни думи, а небето

заблестява силно и  искри.

...

И странно - озовавам се във кула,

затворена во веки

и сама.

Ридая всяка нощ и хуля,

викам, плача и крещя...

И ето, вика ме отдолу

моят принц,

дошъл да ме спаси.

Спускам дълга плитка

до земята,

той при мен да се качи.

Политаме тогава на килимче

далече, над горещата пустиня...

А над нас едно красиво херувимче,

появило се от лампа,

приказки шепти...

Отхапвам ябълка тогава,

падам на земята

плавно.

Полагат ме в ковчег кристален

и чудя си - къде си ти?!...

Не минава много време

и с  целувка ме спасяваш,

събуждам се -

будилникът звъни...

И не, не искам,

ала трябва пак да ставам,

но дванайсет пак ще долети...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Танева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много красива приказка, Деси!
    Чудесни стихове пишеш!
    И ще се сбъдне, знаеш!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...