В царството на диаментени мъгли
и златни слънчеви лъчи,
сред замъци от прозрачни ветрове
и кули от искрящи снегове
живееше едно момиче,
невинно, хубаво като кокиче.

Тук имаше от всичко,
което заслужаваше момичето добричко:
пътстри, китни поляни,
осеяни с цветенца засмяни,
хълмчета, долини, горички,
мечета, зайчета, птички,
дантелени, пухкави завивки,
будещи го сутрин с безброй целувки
и легълце от лунен прах.
Тук цареше радост, веселие и смях.

Само дето момичето добро
се чувстваше изоставено, само.
Дори сред тая вълшебна красота
преследваше го неговата самота.
Зад всеки ъгъл на бездиханния замък
таеше се тя във всеки диамантен камък.
То чуваше нейните стъпки,
от които побиваха го тръпки,
защото беше само въпрос на време
самотата, която във всеки предмет тука дреме
да се събуди и с нова сила
да сграбчи душицата мила.

Момичето живееше в постоянен страх,
бе тъжно и нещастно.Не чуваше се вече смях
и света приказно красив
превърна се в демон, немилостив,
който обви бедното дете
с жестоките си, зли ръце.

      *   *  *   *  *  *

В царството на диамантени мъгли
и златни слънчеви лъчи
сред замъци от прозрачни ветрове
и кули от искрящи снегове
едно момиче изкрещя,
една душа с пламък изгоря.

Примамливата и измамна красота,
обвита в мантия от самота
започна да умира ден след ден,
докато превърна  в един октомври, мрачен и студен
царството на диамантени мъгли
в свърталище на магьосници тъй зли,
че погубиха всяка нежност и радост,
отнеха и невинната младост
на момичето - пленница на своите мечти.
Едно момиче, което не успя да полети,
към върховете, не се докосна до живота,
не доживя да взема в ръка своята свобода.

          *  *  *   *  *  *

И днес, ако отправим поглед към юношеските си мечти
виждаме ги затворени, оковани
в клетки от слънчеви лъчи -
самотни, страдащи сред мрак и злоба,
тегнещи над тях като прокоба.