Приказка без край
Сърцето ми тупти за една душа, болката ме обсебва всеки миг, когато тя е далеч от мен. Трудно е човек да оцелее в любовта, трудно е, когато усещаш силата на болката, страданието, ревността, но въпреки това всеки е създаден да обича и да бъде обичан. Така се случи с мен преди 3 месеца аз бях сам, наранен и повярвах отново в любовта, чиста като капки сутрешна роса: отново сърцето ми е в плен! На едно създание нежно, чисто, красиво, мило, любвеобилно. Като приказка започна всичко - красиво, изпепеляващо. Тя дойде при мен като Ангел от небето, чул молитвите ми! Ето, сега тя е до мен - ЛЮБОВТА (Кристина...) Едно дете красиво, с душа добра, нежна, сърдечна и мила. Две души поеха по пътя красив, дълбок, осветен от слънчеви лъчи и искри от техните сърца... Погледни ме - аз обичам и дугото е без значение!!!
Тази Приказка нежна страстна... Няма да напиша края каквото и да става !!!
Тази Приказка нежна страстна... Няма да напиша края каквото и да става !!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симеон Михайлов Все права защищены
Ако можете го преместете обърках се малко просто съм много тъжен в момента и незман какво правя!