2 мар. 2007 г., 10:34

Приказка от 1001 нощ

1.7K 0 7

В онази нощ от нежни страсти,
раздирана от стоновете на сластта,
телата се отдаваха на буйни ласки,
забравили за всичко друго на света.


Прегръщаха се двамата в омая
и без да сещат жега, мраз и студ,
копнееха отдаването си изцяло,
подобно приказките от 1001 нощ.


- " Бъди ми ти като Шехерезада".
- " А ти си онзи принц до мен, в плен
на скритите в черупка перли-думи
и нежни пръсти, като фин сатен ".


Когато стоновете във екстаз се сляха
без думи, те узнаха че това е Любовта.
Заискрила запалени огньове в очите им,
в приказка за двама се превърна тя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Кръстева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...