Имало едно време една баба,
която била болна и слаба...
И не ù стигали парите за хляба...

Веднъж нейната Червена шапчица
отишла при своята бабчица,
за да ù занесе хапченца.

Бабата казала: "Не искам хапчета -
ами кюфтета или кебапчета.
Или поне млечна попарчица..."

И нейната внучка добричка
отишла при една козичка,
която пасяла сама край горичка.

Оголяла била горичката,
вече нямало вълци-страшилища -
те вече живеели в жилища...

Внучката с тъга заговорила:
"Козичке, горещо ще те помоля
за малко млекце, че баба е болна!"

Козичката усмихнато кимнала
и дала, колкото мляко имала
(тя за мляко пари не взимала)...

Внучката я погалила на раздяла,
дотичала при бабичката си стара
и приготвила вкусна попара...

Бабата сладичко я изяла,
после на внучката се засмяла.
И... вече била оздравяла...

Марин Тачков
"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г.