3.04.2015 г., 8:24

Приказка за бабата и внучката

1.3K 0 1

Имало едно време една баба,
която била болна и слаба...
И не ù стигали парите за хляба...

Веднъж нейната Червена шапчица
отишла при своята бабчица,
за да ù занесе хапченца.

Бабата казала: "Не искам хапчета -
ами кюфтета или кебапчета.
Или поне млечна попарчица..."

И нейната внучка добричка
отишла при една козичка,
която пасяла сама край горичка.

Оголяла била горичката,
вече нямало вълци-страшилища -
те вече живеели в жилища...

Внучката с тъга заговорила:
"Козичке, горещо ще те помоля
за малко млекце, че баба е болна!"

Козичката усмихнато кимнала
и дала, колкото мляко имала
(тя за мляко пари не взимала)...

Внучката я погалила на раздяла,
дотичала при бабичката си стара
и приготвила вкусна попара...

Бабата сладичко я изяла,
после на внучката се засмяла.
И... вече била оздравяла...

Марин Тачков
"Да бъде слънчево във Минзухария", 2012 г.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марин Тачков Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубаво стихотворение за деца- Поздравявам те!
    Аз пък казвам да бъде слънчево и в България,
    освен в Минзухария!
    Поздравление и хубав ден!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...