rudin (Иван Христов)
858 1444
16 янв. 2010 г., 23:14

Приказка за Червената шапчица 

  Поэзия » Другая
1205 0 5

 

 

Попадна ли в беда,

все спомням тази притча:

за вълчата съдба

и малкото момиче.

 

Днес с късичка пола

и дънковата риза

то в близката гора

решително навлиза.

 

За миг настава смут -

вълкът се появява.

Започва с нов етюд,

тя - шлагер нов запява.

 

Захласнат от гласа -

той дар нали е Божи,

не сети начаса

как примка тя му сложи.

 

Камшиченият свиск

и мъничката дама

превърнаха в статист

героя в тази драма.

 

Опашката подви

вълкът и се облиза.

Обидно е, уви,

плен в селото да влиза.

 

А в късата пола

и дънковата риза

той пътьом опозна

цената на чеиза.

 

Така обезверен,

пред бабата - ни вопъл,

оглозва ден след ден

подхвърления кокал.

 

От глад изпостеля

и лустото изгуби,

но често от съня

протяжен вой ни буди.

 

И близката гора

за него затъгува.

Несбъдната мечта -

несбъден сън сънува...

© Иван Христов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??